Непукизма на човечеството

Вчера бях на гости и гледахме филм. Интересното е, че докато гледахме филма в стаята беше тъмно, но във всички други стаи светеха лампите. Понеже не е моя работа да казвам на някой дали да изгаси лампите или не си замълчах. Но ми прави впечатление, че на повечето места, където ходя почти винаги е по същия начин. Хората не им пука, всичко на макс, лампи, радиатори, автомобили. Какво трябва да стане, за да се замислят хората, че тази природа иска малко респект. Всеки си казва(ако въобще се замисли) - какво е една крушка? Какво ли - 100 вата само в едната стая. Това е най-малкото, повечето хора(най-масово в офисите) например никога не си гасят компютрите, не си изгасят отоплителните уреди като излязат. Едно от най-дразнещите неща е повсеместният мързел, защо да отида до магазина пеша(5 мин), когато мога да запаля колата и да отида за една минута. Имам приятели познати, които смятат вървенето за нещо срамно, а пък ползването на градски транспорт е направо немислимо - какво ще си кажат хората, ако ме видят в автобуса? ОК, и аз ползвам кола, но само когато е кофти времето, много бързам, или разстоянието наистина е голямо - няма да ходя на 6 километра до МЕТРО да си напазаря пеша все пак. Ако всеки се замисли поне малко за този проблем, въздухът ще стане по-чист, трафикът ще намалее, нервите и шума ще намалеят, въобще животът ще стане по-хубав. Да не говорим за икономическия ефект от гасенето на лампи и ел. уреди и разумното използване на автомобилите. Нашият непукизъм ще ни струва скъпо в буквалния и в преносния смисъл на думата, а не става въпрос да спрем да живеем, нека просто започнем да живеем по-разумно.